Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и по-конкретно – чл. 6 от нея гарантира правото на справедлив съдебен процес в рамките на държавите, които са я ратифицирали. Съдебният процес представлява съвкупност от действия на съда и страните, извършени въз основа и в съответствие с процесуалния закон, заедно със самия акт, който се явява като техен естествен завършек. Справедливостта няма изрична дефиниция в рамките на Конвенцията, нито в практиката на Европейския съд по правата на човека. Тя е нравствена категория, която трябва да бъде съблюдавана от защитния орган от началото на съдебния процес до постановяването на окончателния съдебен акт.

Приложното поле на член 6 от ЕКПЧ е обширно. Той обхваща широк кръг от гаранции за справедливото протичане на съдебния процес, поради което и практиката по него е много обширна и разнообразна. Правата, гарантирани от разпоредбата на член 6 от ЕКПЧ условно могат да се разделят на няколко групи:

• Достъп до правосъдие - „Всяко лице, при решаване на правен спор (…) има право на (…) гледане на неговото дело (…) от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона“[1]. Правото на всеки правен субект на достъп до правосъдие е гарантирано от принципа на правовата държава. То се изразява в даване на равни възможности на правните субекти да решат своите спорове в рамките на „справедлив съдебен процес“. По този начин се гарантира и друго проявление на принципа на правовата държава, а именно върховенството на закона. Съдът е институцията, която следва да гарантира спазването на закона и да ограничи възможностите за произвол от страна на публичните власти;

• Изисквания към решаващия орган – „Всяко лице, при решаване на правен спор (…) има право на (…) гледане на неговото дело (…) от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона“[2]. Тези изисквания към решаващата юрисдикция, която условно наричаме съд, но член 6 не изисква даденият орган да носи наименованието „съд“, за да попадне в неговото приложно поле, а по-скоро да отговаря на определени изисквания, можем да определим като изисквания към решаващия орган;

• Презумпцията за невиновност, гарантирана от параграф 2 на член 6;

• Процесуални правила в съдебното производство, които имат предназначение да гарантират неговата „справедливост“. Част от тях са правото на „справедливо и публично гледане (…) в разумен срок“, задължението за публично обявяване на съдебното решение, както и изискванията на параграф 3, които можем да групираме по следния начин:

  • право на информация;

  • право на време за подготовка на защита в рамките на съдебния процес;

  • право на защита/ на адвокат;

  • право на участие в разпит и на призоваване на свидетели;

  • право на преводач.

Така би изглеждало едно базисно разпределение на правата, прогласени в член 6 от ЕКПЧ, гарантиращи справедливия съдебен процес. Това изброяване в никакъв случай не може да бъде считано за пълно и изчерпателно. Приложното поле на член 6 от ЕКПЧ е твърде широко, през годините Съдът в Страсбург (Европейският съд по правата на човека) се е произнасял по множество свързани с тази разпоредба казуси, решенията, по които са образували обемна и значима в много аспекти практика, чието пълно систематизиране и представяне би било, ако не невъзможно, то много трудно.

Член 6 от Конвенцията се явява твърде лаконично и абстрактно правило, чието съдържание е отворено към разширително тълкуване. Това означава, че освен изрично изброените права, систематизирани по-горе, има още изисквания към протичането на съдебния процес, които макар да не са изброени, са от фундаментално значение, за да бъде правото на „справедлив съдебен процес“ гарантирано за всеки субект в рамките на държавите, ратифицирали ЕКПЧ. Разширителното тълкуване на понятието „справедлив съдебен процес“ от страна на ЕСПЧ се явява като основа за разширяване на неговото приложно поле. Пример за това е делото Kraska v Switzerland, в което г-н Краска се позовава на това, че правото на справедлив съдебен процес е било нарушено, защото единият от съдиите не е прочел целия файл по делото. Това е една наистина много екзотична хипотеза на нарушаване на справедливостта в рамките на съдебния процес и не е изненадващо, че решението на ЕСПЧ по този казус е, че нарушение на член 6 няма. Въпреки това, делото заема своето основополагащо значение и може да бъде разглеждано като отправна точка за бъдеща практика относно нарушения на справедливия съдебен процес, които не са изрично изброени в разпоредбата.

[1] член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека.
[2] член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека.

Източници:

1. Правото на справедлив съдебен процес. Ръководство по член 6 на Европейската конвенция за правата на човека. – Council of Europe/ European Court of Human Rights, 2013/2014, преведено от Български хелзинкски комитет. Документът е достъпен на адрес www.echr.coe.int (Case-law – Case-law analysis – Case-law guides).

2. Право на Европейската конвенция за правата на човека – Харис, О‘Бойк, Уорбрик, Бейтс, Бъкли. Издателство Ciela, София 2015 г.