Регистрация на МПС

Съгласно Закона за движение по пътищата (ЗДвП), по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства, регистрирани по надлежния ред, и чиито табели с регистрационния номер са поставени на определените за това места.

Интересен факт представлява обаче това, че за нарушение на горното правило са предвидени, както наказателна, така и административнонаказателна отговорност.

1. Чл. 345 от Наказателния кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до една година или с глоба от 500 до 1000 лв. за всеки, който: 

   1.  управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, 

   2.  използва регистрационна табела, издадена на друго МПС или

   3.  си служи с регистрационна табела, неиздадена от съответните органи. 

2. Според чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, за водач, който управлява МПС, нерегистрирано по предвидения от закона ред или регистрирано такова, но без поставени табели, административнонаказателна отговорност, а именно –  лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.

Предвид факта, че в българското законодателство не са предвидени обективни критерии, на база на които да се определи кога това деяние бива престъпление и кога нарушение, по образувано пред него дело, Районен съд Луковит отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, в което рамките на което констатира, че „нееднаквото третиране на извършителите, доколкото спрямо тях ще бъде приложена различна по интензитет и репресия в зависимост от волята на длъжностното лице по установяване на нарушението или прокурора“ може да се окаже в противоречие с основополагащи начала, като принципите на правната сигурност и на оправданите правни очаквания. В този ред на мисли, до Съда в Люксембург са изпратени следните въпроси:

1. Принципът на законоустановеност на престъплението и наказанието допуска ли национална правна уредба, която за едно и също деяние - управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, [ориг. 19] предвижда едновременно административна и наказателна отговорност, без да има критерии, които да позволяват обективно степенуване на обществената опасност?

2. В случай, че Съдът на ЕС отговори отрицателно на първия въпрос, какви са правомощията на националния съд, за да осигури ефективно приложение на принципите на правото на ЕС?

3. Процесуалната възможност съдът да оправдае лицето по обвинението в извършено престъпление като му наложи административно наказание, представлява ли достатъчна гаранция срещу произволно приложение на закона?

4. Наказанието лишаване от свобода до една година съразмерно ли по смисъла на чл. 49, т. 3 ХОПЕС за престъпление, извършено чрез управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред?

Адмирираме усилията за постигане на съответствие на българското национално право със стандартите на правото на Европейския съюз и ще продължим да следим с интерес развитието на казуса по образувано дело C-454/20  на Съда на Европейския съюз.