Настоящото изложение има за цел да засегне само сроковете в хода на производството по установяване на нарушението и налагане на санкция за него. Предмет на статията са:

1)     продължителността на всеки от сроковете,
2)     от кога започват да текат и
3)     с какви последици е свързано изтичането на всеки от тях.

 Първата част на производството е свързана с установяване на нарушението.

1.При констатиране на нарушение, компетентният орган трябва да състави АУАН в рамките на една година от извършване на нарушението. Когато не е ясен извършителя на нарушението, Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) се издава в рамките на три месеца от установяване на нарушителя. В тези две хипотези последицата от изтичане на сроковете е идентична – не се образува административнонаказателно производство. За пълнота на изложението, същата последица настъпва и при хипотези на смърт на нарушителя или изпадане на същия в състояние на постоянно разстройство на съзнанието.

Втората част на производството, след като нарушението е установено, е по издаване на санкционния акт – наказателно постановление и реализиране на предвиденото наказание.

2. Административнонаказващият орган следва да издаде наказателно постановление в шестмесечен срок, считано от съставянето на АУАН. Последицата в случай, че това не се случи е, че производство се прекратява. Отделен от този срок, но логически и функционално свързан с него е установеният в закона едномесечен срок на наказващия орган да се произенсе по преписката (с наказателно постановление, например), след като я получи. Пропускането на този срок също е основание санкционният акт да бъде отменен.

3. Вече наложено административно наказание трябва да се изпълни в определен срок, който зависи от вида на въпросното наказание:

3.1.Когато наказанието е глоба – две години,
3.2.Когато наказанието е лишаване от право да се упражнява професия или давност – шест месеца,
3.3.Когато наказанието е обществено порицание – три месеца.

Тази давност започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. Под влизане в сила се има предвид:

• връчване на акта, ако не подлежи на обжалване,

• връчване на акта и изтичане на срока за обжалване, ако не бъде обжалвано или

• ако е обжалвано, от влизане в сила на решението, с което жалбата е отхвърлена.

Последицата от изтичането на този срок е, че административното наказание не се изпълнява. Важно да се уточни е, че всяко действие на компетентните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието прекъсва давността, а след това тя започва да тече нова давност. Може да са изтекли година и девет месеца и тогава да се пристъпи към събиране на наложената глоба. Дори изпълнението да е неуспешно, срокът започва да тече отначало.

4.Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, посочен по горе, а именно:

4.1.Когато наказанието е глоба – три години,
4.2.Когато наказанието е лишаване от право да се упражнява професия или давност – девет месеца,
4.3.Когато наказанието е обществено порицание – четири месеца и половина.

5.Тъй като поначало в закона не е предвиден срок за връчване на наказателните постановления, налице е и т.нар. абсолютна давност – след изтичане на срок от четири години и шест месеца, считано от извършване на нарушението. Т.е. независимо от спирането или прекъсването на давността, както и от причините за изтичане на срока – дали не е издаден навреме АУАН или наказателно постановление, дали последното не е връчено или не е изпълнено наложеното наказание, възможността за реализиране на отговорността се изключва след изтичането на този срок.

В случай, че някой от тези срокове е изтекъл, но все пак, в противоречие с гореописаното, сте санкциониран или санкцията е реализирана, то шансовете Ви за успешна защита по съдебен ред са високи.

Оставаме на разположение, ако имате допълнителни въпроси.