Неустойката винаги се свързва с неблагоприятни последици и всеки се старае да я избягва при сключване на договор. Въпреки това, понякога, поради неполагане на достатъчна грижа или при липса на ефективна възможност да се влияе върху съдържанието на договора (типови договори или такива с общи условия), сме принудени да се обвързваме със задължения, чието неизпълнение е скрепено с неустойка. Настоящото изложение има за цел да представи основните възможности за защита в случай, че другата страна по договора претендира, че и дължите неустойка.

Неустойката представлява предварително уговорена отговорност на една от страните по сделката за определен вид неизпълнение на нейни задължения. Тя се различава от общия режим на отговорността, където за да бъдат обезщетени вредите, трябва да се докаже не само че такива са възникнали, но и техния размер. При неустойката е точно обратното – още при сключване на договора страните се уговарят, че при определен вид неизпълнение ще се дължи неустойка в предварително установен размер, без да е необходимо да възникват вреди и да се доказва техния размер.

Неустойката има три много важни функции:

1)     обезпечителна – цели да подтикне страните да изпълнят своите задължения по сключения договор;

2)     обезщетителна – при неизпълнение на предвидените задължения, неустойката обезщетява за възникналите вреди страната, в чиято полза е уговорена;

3)     санкционна – представлява своеобразна санкция за неизпълнение на скрепените с нея договорни задължения.

Това, че страните са свободни да уговорят предварително неустойка за неизпълнение на определени задължения по договора, не означава, че не разполагате с никакви средства за защита срещу тази неустойка

На кратко ще разгледаме основанията, на които може да бъдете изцяло или частично освободени от заплащане на уговорената неустойка:

1.     На първо място, при всички случаи, независимо от това какви са страните по договора, клаузата за неустойка е нищожна и не поражда действие, когато същата е уговорена извън присъщите и функции – обезщетителна, обезпечителна и санкционна. Дали е уговорена в противоречие с тези функции се преценява за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора. В практиката Върховният касационен съд приема, че клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение (лизинг, наем, договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги) е нищожна, когато създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост. В тази насока има и множество съдебни решения. Пример в тази насока представляват случаите, в които е уговорена такава неустойка, в размер на всички неплатени по договора наемни или лизингови вноски до края на срока му. Така на практика наемодателят/лизингодателят по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта.

2.     На второ място, когато неустойката не е уговорена във вреда на търговец, т.е. или нито една от страните по договора не е търговец, или само страната, която трябва да заплати неустойката не е търговец, съдът може да намали размера на неустойката в две хипотези.

2.1. В рамките на първата хипотеза размерът на неустойката може да бъде намален от съда, ако е прекомерно висок, спрямо реално причинените вреди от въпросния вид неизпълнение.

2.2. Втората хипотеза обхваща случаи, когато неизпълнението, за което е предвидена неустойка не е пълно. Така, например, при частично неизпълнение или неправилно изпълнение, неустойката също може да бъде намалена.

В същото време, следва да имате предвид и че при уговорена неустойка в размер, по-малък от този на реално претърпените вреди, няма никаква пречка за другата страна да претендира обезщетение за останалата част от вредите, които надхвърлят неустойката.